Какво е нефрит?
Нефритът е група от възпалителни заболявания на бъбреците, които засягат гломерулния апарат. Нефритът може да бъде дифузен (засягащ изцяло гломерулите) и фокален (с отделни възпалителни огнища). Дифузният нефрит е по-опасен за човешкото здраве. Може да се появи в остра и хронична форма.
При нефрит са засегнати пелвикалицеалните системи на бъбреците, техните тубули, гломерули и съдове. Възпалението на бъбреците може да възникне както самостоятелно, така и като усложнение на различни заболявания. Най-често възпалението на бъбреците засяга жените.
Нефритът се разделя на групи:
– пиелонефрит (възпаление на бъбреците с бактериален произход);
– гломерулонефрит (възпаление на гломерулите);
– интерстициален нефрит (увреждане на интерстициалната тъкан и бъбречните тубули);- шунт нефрит (усложнение на имунните комплекси в бъбречните гломерули).
Причини за нефрит
Според етиологията нефритът бива първичен и вторичен.
Първичният нефрит възниква поради първично бъбречно заболяване, което включва остър или хроничен гломерулонефрит. Той представлява около 80% от всички случаи на нефрит.
Вторичният нефрит се развива като вторично заболяване при различни патологични процеси. Причините за нефрит могат да бъдат:
– амилоидоза на бъбреците, захарен диабет;
– инфекциозни заболявания (туберкулоза, малария, грип, сифилис);
– автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, лупус еритематозус).);
– необичайни алергични реакции;
– васкулит, миелом, тромбоза;
– онкологични заболявания;
– отравяне с отрови или тежки метали (олово, живак, злато);
– гинекологични заболявания при жените;– бременност (нефропатия на бременността).
Симптоми на нефрит
Клиничните симптоми на нефрита не зависят от причините за него и винаги се проявяват по един и същ начин: обща слабост на пациента, загуба на апетит, сухота в устата и постоянна жажда, болки в гърба и главоболие. Количеството на урината намалява, понякога има гадене и повръщане, подуване на корема и диария, подуване на крайниците и лицето. Тестовете показват протеинурия (откриване на протеин в урината), хиперлипидемия, хипопротеинемия.
Продължителното възпаление на бъбреците и употребата на диуретици обикновено причиняват парестезия (чувство на изтръпване и изтръпване на кожата), силна слабост, мускулни болки и крампи. Тези симптоми се проявяват поради загубата на хранителни вещества от тялото, по-специално калий и хлориди. Ако поради нефрит възникне хидроторакс (натрупване на течност в плевралната кухина) или хидроперикард (натрупване на течност в перикарда), пациентът развива задух дори в покой.
Тежкото подуване на крайниците много често ограничава нормалната активност на човек, пречи на пълноценния живот и извършването на всякаква физическа работа. Болните са пасивни, имат бледност, сухота и лющене на кожата, нормална или ниска температура, чуплива коса и нокти.
Острото възпаление на бъбреците може да премине със значителна температура, втрисане и силно изпотяване. За хроничния нефрит са по-характерни нощното изпотяване, жълтеникавостта на кожата, загубата на апетит, честото уриниране, което причинява болка. Високо кръвно налягане, мътна, люспеста урина.
Хроничният нефрит протича с редуване на обостряния и ремисии. Честите екзацербации водят до смърт на бъбречните гломерули: развива се бъбречна недостатъчност, вредните вещества не се екскретират от тялото, възниква самоотравяне на тялото (уремия).
Диагностиката на възпаление на бъбреците включва общ анализ на урината и кръвта, биохимичен кръвен тест, ултразвук на бъбреците.
Какво да правя?
Лечението на нефрит трябва да се извършва в стационарни условия. Пациентът е хоспитализиран и поставен в специално нефрологично отделение, като се избира най-рационалният метод за лечение на това заболяване.
Задължителни са постелен режим и специализирана диета с ограничение на течности и сол. Лечението с лекарства включва използването на диуретици, антихистамини, калциеви препарати, рутин, аскорбинова киселина, по-рядко антибиотици и сърдечни лекарства.
Ако нефритът е тежък, комплексната терапия не дава желания ефект и се развива нефротична криза, се използва плазмафереза (отстраняване на токсични и метаболитни компоненти от кръвната плазма), хемосорбция (пречистване на кръвта чрез адсорбция на токсини на повърхността на сорбента); използвайте глюкокортикостероиди, цитостатици. Лечението винаги протича под строг медицински контрол с редовни изследвания на кръвта, урината и уреята на пациента.
Също така балнеолечение се препоръчва при пациенти с нефрит.
За предотвратяване на възпаление на бъбреците е необходимо своевременно и качествено лечение на гломерулонефрит, бъбречни и инфекциозни заболявания, които причиняват нефрит. Пациентите с хроничен нефрит трябва да избягват физическо натоварване, нервно напрежение и хипотермия.
